СЪВРЕМЕННИ МЕТОДИ ЗА ЛЕЧЕНИЕ
Лечението на ранната Паркинсонова болест, при която още нямаме усложнения и сериозна инвалидизация е обикновено симптоматично медикаментозно и често е само монотерапия с един подбран медикамент. Обичайно в началото се започва с медикаменти, които имат по-слаб ефект, но са и същевременно невропротективни, т.е. забавят хода на болестта. Това са т.нар. МАО-Б инхибитори, глутаматни антагонисти и допаминови агонисти. Те са специфични групи медикаменти, които неврологът избира, според водещите симптоми, конкретният пациент и неговата форма на боледуване и придружаващи заболявания. Проследяват се ефекта от лечението, конкретните дозировки и схеми на последващо лечение.
През това време от пациента се изисква и бива обучен да спазва умерен двигателен режим /това е режим на редовни, но леки физически упражнения и разходки, без допускане на физическа и умствена преумора, но и недопускане на залежаване/. Няма специална диета с неразрешени и полезни храни при Паркинсоновата болест, освен желателното придържане към здравословен ритъм на хранене и почивка. Полагат се и грижи за стимулиране на паметта и контролиране на често съпътстващите психични и вегетативни нарушения.
Основен симптоматичен и заместващ медикамент в терапията на болестта на Паркинсон с най-мощни двигателни ефекти си остава Леводопа терапията. Това е медикаментозно лечение с т.нар. Леводопа- вещество, предшественник на липсващият допамин, което въведено в организма на болният се трансформира в допамин.
Съвременните тенденции са към т.нар. Леводопа спестяваща терапия, т.е. терапия с най-малките необходими дози и най-късното възможно включване в комплексното лечение на Паркинсоници. Това се налага, поради световните данни, че ранното лечение и с неоправдано високи дози Леводопа препарати довежда до ускоряване хода на болестта и до по-ранно настъпване на усложненията от лечението.
Добър лечебен ефект се постига чрез продължително МЕДИКАМЕНТОЗНО ЛЕЧЕНИЕ И ОЗОНОТЕРАПИЯТА - нов не медикаментозен метод на лечение, който заслужено получава все по-голямо разпространение в целия свят. Озонът почиства артериите и вените, подобрява кръвообращението, пречиства кръвта и лимфата, нормализира хормоните и производството на ферменти, спира възпаленията, намалява или спира болките, успокоява нервите, предотвратява инсулт и инфаркт, овладява сърдечната аритмия, подобрява функциите на мозъка и паметта, унищожава токсини. Когато газовата смес О2/О3 встъпва в контакт с кръвта in vivo, произхожда цяла каскада от физически и химични процеси. Попадайки в кръвта, озонът встъпва в реакция с големи количества вещества, такива като моно- и полиненаситени мастни киселини и холестерол, представени в липопротеини и в мембраните на клетките. Освен това свободният и протеин-свързаните цистин, метионин, тирозин, триптофан и хистидин, а също и свободните и протеин-свързани въглехидрати се явяват потенциален обект на озона.