ДЕТСКАТА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА
ДЕТСКАТА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА
Детската церебрална парализа / ДЦП/ е заболяване на мозъка, получено по време на бременността или в първите месеци на извънутробния живот. Проявява се с трайно засягане на мускулната активност, на умствените и сетивни възможности на децата. При различните пациенти картината е различна - от едва забележими отклонения до тежко инвалидизиране. Честотата на заболяването се движи около 1.5 - 2 %.
Причините за мозъчната увреда при ДЦП са многобройни -
недостиг на кислород преди, по време или след раждането, инфекции, недоизносване на плода и др.
Основната картина на заболяването се проявява със засягане на двигателната активност. Други белези за мозъчна увреда са сравнително честата умствена недостатъчност, гърчовете, зрителните, слухови, говорни или поведенчески отклонения.
Ранната диагноза на ДЦП е важна, защото така се осигурява по-ефикасно развитие на болното дете.
Лечението започва в първите седмици от живота на детето чрез методите на лечебната физкултура.Целта на лечението е да се осигури полезна и максимална двигателна активност на детето, за да спре появата на контрактури на мускулатурата.
Гърчовете, зрителните и говорни дефекти се лекуват успешно с медикаменти. Най-важната част от лечението е да се поддържа близка връзка с родителите и те да бъдат обучени да провеждат постоянна и компетентна лечебна физкултура в къщи под контрол на профилирания специалист. Ефектът от рехабилитацията е бавен, но сигурен.
Модерната медицина предлага и допълнителните големи възможности на лазер-терапията и лазерната акупунктура при лечението на ДЦП.
НОВИ МЕТОДИ при РЕХАБИЛИТАЦИЯТА на ДЦП
Детската церебрална парализа е резултат от увреждания, настъпили по време на бременността, раждането и следродовия период. Представлява непрогресиращо състояние, при което е засегнат главният мозък. Проявява се с парези, парализи, координационни нарушения на движенията и свръхдвижения /хиперкинезии/. Тези двигателни нарушения често се съпровождат от очедвигателни увреди, глухота, епилептични припадъци, интелектуален дефицит и др. прояви.
Според мястото на мозъчните увреди, парезите могат да обхващат едноименните крайници ръка и крак- /хемипарези/, двата долни крайника/долна пареза/ или и четирите крайника – квадрипареза или наричана още двойна хемиплегия. Последната е най-тежката форма на ДЦП. Освен мускулна слабост се наблюдава и повишен мускулен тонус в засегнатите крайници. Малкомозъчната форма се характеризира с координационни нарушения /в по-късен стадий/ и намален мускулен тонус /хипотония/ още в първите седмици след раждането.
С изключение на двойно хемиплегичната форма, която се диагностицира рано, поради тежкото състояние на новороденото, при останалите форми, диагнозата се поставя по-късно, поради наличието на “светъл” период, който продължава няколко месеца след раждането /3-6/. В този период са налице някои леки отклонения от нормата, като забавянето на изграждането на умения, характерни за дадена възраст. Установяването на подобни отклонения е индикация за консултация със специалист.
Дълги годни основно място в терапията на ДЦП бе разгърнатата рехабилитация и лечебната физкултура.
Модерната медицина предлага нови големи възможности: Лазер-терапия и лазерна акупунктура при лечение на ДЦП. Посредством специализирани схеми на лечение с Лазер-пунктурата се постига подобряване на инервацията на нервния импулс по хода на засегнатите нерви според вида на парезата. Лечението продължава няколко години под формата на курсове и задължително се съчетава с рехабилитация. Най-добри резултати се постигат, когато се диагностицира заболяването от началото на появата му, т.е. месеци след раждането и се започне веднага необходимата схема на лечение.